За Васил Левски

 

АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА

Нарекоха го НАЙ-СВЕТЛИЯ СПОМЕН НА НАЦИЯТА. Поробителите го бяха определили като”демона на империята”. Неведнъж е ставало дума за неговото канонизиране, макар че българите неофициално и със сърцата си държат в домовете си неговия лик – като икона, като съвест.  Всичко, което се съдържа синтезирано в името "Левски", е съкровено, скъпо на българина. Затова всеки от нас го носи в сърцето си не само като неповторима личност, но и като многолико измерение за националните добродетели на българина. Така ще бъде винаги - докато има българи и България. Името и делото му са станали символ на всичко най-възвишено и най-българско в нашата тринадесетвековна история. 

 

РОДОСЛОВИЕ

Васил Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов. Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство. 

За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски - Гина.

Женитбата на сина на Кунчо Видолов - Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гина сродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски, неговите двама братя – Христо /ок.1840 – 1870/ и Петър /ок.1844 – 1881/ и сестрите – Яна /ок.1835 – 1913/ и Мария /ок. 1847 – 1851/.

 

ОРИГИНАЛНИТЕ СНИМКИ НА АПОСТОЛА

Васил Левски – знаменосец в четата на Панайот Хитов, Белград, 1867 г.

Фотограф: Атанас Карастоянов

 

 

 

 

 

 

 

Васил Левски – в униформата на Първата българска легия, Букурещ, 1868 г.

Фотограф: Карол Сатмари

 

 

 

 

 

 

Този портрет на Васил Левски е направен през лятото или пролетта на 1870г., изобразен в бюст, облечен в европейски градски дрехи. Този портрет се смята за най-хубав и изразителен, даващ най-добра представа за физическия и духовен образ на Апостола.

Почти по същото време се е фотографирал и седнал в 3/4 ръст, в същите дрехи. Това е шестата негова фотография.

 

 

 

 

 

 

Васил Левски, Букурещ, 1872 г.

Това е последният портрет на Апостола, по който е търсен от турската полиция.

 

 

 

 

 

 

 

СЪХРАНЕНИТЕ ВЕЩИ НА АПОСТОЛА

Дяконското кръстче на В.Левски е подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през 1861г. от Божи гроб. Съхранява се в Националния военно исторически музей, предадено през 1940г. от племеницата на Апостола София Зидарова. 

 

 

 

 

Тасче за вода, изработено от мед и калайдисано от вътре и от вън. То има полусферична форма, без дръжка със закръглено дъно. Малките му размери го правят удобен за носене и в същото необходим предмет на духовника, учителя, пътника и революционера Васил Левски. Също е предадено от София Зидарова и се съхранява в Националния военно исторически музей.

Револвер “Гасер” М1 Той е със сравнително голям калибър, бърза скорост, малки размери. Освен за пряко бойно действие револверът многократно Васил Левски използва и при заклеването на революционните комитети. Намира се в Националния военно исторически музей. 

Сабята на В.Левски е с дължина 870мм с дървена ножница с метален обков в горния и долния край. До 1967г. се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музея “Васил Левски” в Ловеч през 1967г. е предадена в него. 

Камата, която Апостола носи през цялото време на движението си из страната. Съхранява се също в музея в Ловеч. 

 

Печатите от червен восък, едностранно или двустранно изработени от малки късове червен восък печати на няколко селища (Свищов, Оряхово, Орхание, Карлово, Ловеч, Пловдив, Търново), с които Васил Левски е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта. 

 

 

 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ  ПИСМА И ДОКУМЕНТИ

Сътвореното от самия Васил Левски, от ума, сърцето и ръката му, документално наследство увековечава завинаги достоверно неговите мащабни идеи, нестандартни мисли, незабравими прозрения и доказателства за многобройните му дела. За съжаление безвъзвратно са загубени доста документи от това далеч по-многобройно национално съкровище. Сега документалното наследство на Апостола наброява по-малко от 200 единици, писани или подписани от него между 1856г. и началото на 1873г.: автобиография, личен бележник, комитетска кореспонденция, идейно-програмни документи – проектоустава, озаглавен “Нареда”, писмената “клетва” и др. 

Автобиография в стихотворна форма: Писана е в края на 1867г. или в началото на 1868г. Без да имат качествата на художествена творба, стиховете в недовършената му автобиография разкриват участието на Левски в Първата българска легия, байрактарството му в четата на Панайот Хитов, докосват до неговата богата душевност, потвърждават безкрайната му смелост. 

 

 

 

 

 

Писмата на Левски, стотина саморъчно изписани от него, адресирани до видни негови съвременници и съратници, до БРЦК в Букурещ или до частни комитети в Българско, документират изумителната му работоспособност, мащабните му замисли и неповторими дела за доброто на Отечеството.

 

 

 

Още по-ясно са изложени политическите и държавни възгледи на Апостола в идейно-политическите и организационни документи: “Наредата на работниците за освобождението на българския народ” – писана изцяло с неговия почерк, тя представлява едновременно “проектоустав”, “програма” и “закони” за действията на революционерите. 

 

 

 

 

 

Клетвата, която Васил Левски дава след провеждането на общото събрание в Букурещ през 1872г., което го упълномощава да работи в цяло Българско.

 

 

 

Джобният бележник на Апостола е с доста липсващи страници. Наситен е с факти за организаторската и идейно-политическата му работа. Документира не само обиколките му из страната между 1871 – 1872г., както и отчет до стотинка за похарчените народни пари, но разкрива и скромните му предпочитания за храна и облекло, влечението му към народните песни и революционната поезия. 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ МИСЛИ И ИДЕИ НА АПОСТОЛА

 

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише “СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА” “

“Аз съм посветил себе си на отечеството си: Да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

“Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.”

“Дела трябват, а не думи.”

“Ако спечеля, печеля за цял народ – 

ако загубя, губя само мене си.”

 

 

ЛЕВСКИ И ИЗКУСТВОТО

 

Образът на Апостола е голямо творческо изкушение.

На Васил Левски са посветени стотици страници в българската художествена литература.

Едва ли има български художник и скулптор, който да не е пресъздавал с вълнение образа на Апостола.

 

“Васил Левски”

Худ. Жечко Попов

 

                “Апостолът на свободата”

                Худ. Жечко Попов

 

 

 

 

“Васил Левски”

Худ. Найден Петков

 

 

 

 

 

                   “Васил Левски основава революционен                                                                           комитет”

                                                  Худ. Васил Стоилов

 

 

 

 

“Добре дошъл, Дяконе!”

Худ. Боян Петров

 

 

 

                                          “Залавянето на Апостола”

                                             Худ. Никола Кожухаров

 

 

 

 

“Конвоят с Апостола на свободата на път от Къкрина за Ловеч”

Худ. Борис Ангелушев

 

 

 

 

                                 “Васил Левски пред турския съд”

                                                    Худ. Калина Тасева

 

 

 

“Обесването на Васил Левски”

Худ. Борис Ангелушев

 

 

 

 

 

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

 

 

ЛЕВСКИ И ТРОЯН

 

Васил Спасов Вачев – Ханджията със семейството си.

Собственик на бакалница и хан в Троян. Неговият хан е най-големият в града по онова време и скоро се превръща в тайно средище на българските революционери, посещаван от Васил Левски и Ангел Кънчев.

 

 

 

Баба Дона Милина Атанасова. Народна лечителка. Живяла в Карлово и Сопот. Установява се със семейството си в Троян. Укривателка на Васил Левски.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Васил Бочев Попов. Член на Троянския революционен комитет още от неговото основаване. Съпровожда Левски из Троянския край и до Троянския манастир. В бащиния му хан е имало тайно комитетско скривалище. Заедно с В. Хаджикалчев преписват устава, даден им от Левски. През 1870 г. Васил Бочев е един от основателите на читалището в Троян.

 

 

 

 

 

Иван Колев Марковски. През 1871 г. влиза в Троянския революционен комитет и е един от активните му членове.

 

 

 

 

 

 

 

Архимандрит Хаджимакарий /Минко Иванов Мошеков/. От 1871 г. е игумен на Троянския манастир. В неговата килия Апостолът полага основите на единствения монашески революционен комитет. Същевременно е подпредседател на Троянския революционен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание.

 

 

 

 

 

Илия Киряков Белковски. 

В Троян идва през 1870 г. Спомага за построяването на Жълтото училище. След създаването на Троянския революционен комитет, той става негов член. В Троян е живял до 1875 г.

 

 

 

 

 

 

Йеродякон Партений. 

Учи в килийното училище на Троянския манастир. Учителства в манастирското училище, в Троян и Ново село. 

Помага на Васил Левски за изграждане на комитета в манастира. Бил е игумен в Троянския манастир и протосингел в Софийската митрополия.

 

 

 

 

Дякон Максим Пелов /Марин Пенчов Пелов/. 

Роден в Орешак. Завършил манастирското килийно училище. Учил в Ловеч, Сопот и Троян. Бил е учител в Клисура и е членувал в тамошния Революционен комитет, откъдето познавал Левски. Бил е едно от най-доверените му лица. 

 

 

 

 

 

 

 

Реален и легендарен, близък и неуловим, 

обикновен и неповтори

– такъв е и завинаги ще си остане за нас Апостола на свободата.