Учениците на преподавателката по БЕЛ Цветанка Христова са първите, които отбелязват предстоящия празник на българската просвета и култура 24.май. Паолена и Пламена от 8.а клас посвещават есето си на всички учители, които водят своите ученици в света на познанието и всеотдайно раздават себе си, за да изградят бъдещото поколение на България от достойни и и образовани млади хора.
“В началото бе словото… “
“В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото…“
На всеки е известно, че това са думи от най-популярната книга на човечеството. Книга, формираща мирогледа на милиарди, дори и на тези, които не съзнават този факт. Книга, положила основите на съвременната култура на цяла Европа и по-голямата част на Азия. Книга, удостоена с привилегията първа да бъде напечатана Гутенберговото изобретение.
В началото бе словото…
Словото – свободен начин, по който да изразим себе си, мислите и позициите си. Словото – най-голямата привилегия, но и наказание за човешкия род. Привилегията да можем да увековечим знанието, да го съхраним за бъдещите поколения, така че да могат на неговите основи да градят нови знания. И наказание, защото то може да бъде и арсенал на глупаците, като им дава възможност да отричат и охулват словото на знаещите. В живота на много велики хора то е било един неизменен и верен другар. Чрез него са увековечени много сакрални и ценни за нас неща. Без Словото ние нямаше да бъдем всичко това, което се зовем, че сме сега и всичко това, което ни предстои да бъдем. То е наша упора, наш спътник и наше платно, по което чертаем линията на живота си.
В началото бе словото…
В началото на истината и в края на заблуждението, защото всеки, който заблуждава, си служи точно със същото слово, както и онзи, който говори истината. Приемайки словото, ние поемаме огромна отговорност, но и се заемаме да градим едно ново начало. Начало – единица, с която всичко започва, и с която всичко приключва. Приключва примитивното ни съществуване на тази планета и започва издигането на човечеството над останалите животински видове, и белязването на върховното страдание. Телесните рани зарастват, словесните – никога!
Словото – начало на просветлението и край на безгрижието. Наистина, природата, Бог или каквото и да е друго, което рисува съдбините ни, има доста странно чувство за хумор…
Паолена Бънджева и Пламена Пенкова – 8.а клас